Скъпи приятели, представяме ви Онлайн читалня „Подбрано от Градина на розите“ /Саади Гюлестан/ – стихове, писани през далечната 1258 година, преведени от персийски от Йордан Милев през 1983 година.
За да ги чуете със звук, натиснете върху аудиото след всеки стих.
***
За какво ти е букет набран,
по-добре вземи ти Гюлестан.
Розата живее в срок уречен —
моят Гюлестан ще бъде вечен.
***
Мъдрецът, преди дума да отвори,
ще си помисли и ще заговори.
Пред разговора — помисли и — плавно;
не е беда, ако приказваш бавно.
Мисли и говори — написано е в книга,
и замълчи, преди да чуеш: „Стига!“
С речта си от животните се отличаваш,
но те са по-добри, щом истината премълчаваш.
***
Макар и смел, нима петелът може
срещу сокол да си изпита смелостта!
И котката е лъв, щом с мишката се бори,
но с тигъра в борба е мишка тя.
***
Глупакът при беда се моли
и друг да има същите неволи.
Щом прилепът не вижда светлината,
у слънцето ли е вината?
Да ослепеят, щом такива са очите,
отколкото да не изгряват пак лъчите.
***
Ако глупакът изгори свещта си през деня,
не ще се радва през нощта на светлина.
***
Не вярвай на приятел, щом те хвали,
когато преживяваш дни честити.
Приятелството се познава
в нещастията и бедите.
***
Макар магарето да не е умно,
почитай го, щом служи то разумно.
Магарето и волът — работливи —
са по-добри от хората свадливи.
***
Пази се от въздишките човешки,
не могат да се скрият рани, щом са тежки.
И ако можеш, всяка мъка утеши,
въздишка може тоя свят да разруши.
***
Или на тоя свят я няма верността,
или е някъде от някого ранена.
На всички, що научих на стрелба,
им станах след това мишена.
***
Ти виждаш днес: един е там щастлив,
а друг от труд едва-едва е жив.
Ала почакай да отмине време —
и двамата земята ще приеме.
Когато зине оня черен гроб,
що значи кой е цар, кой — роб.
А как ще разберат от гроба леден
богат ли е умрял, или пък беден!
***
Старай се да не бъркаш в чужда рана
и твоят път е може би трънлив.
Помагай ти на бедните в делата,
да ти помагат, докато си жив.
***
Щом враг умре, не бързай да се радваш, братко:
и ние на земята също сме за кратко.
***
Когато в нещо могат и без мене,
ненужно е да се намесвам в тоя час.
Но ако видя, че към ямата върви слепецът,
е грях да не продумам дума аз.
***
Ако със ум и опит хлябът се добива,
невежите не ще живеят нито ден.
Глупците често толкоз получават,
че умният човек е поразен.
***
Огорчи ме, щом приемаш
само моя външен вид,
не позна във мене вътре —
бог ли, дявол ли е скрит.
***
Дори да може да убие слон,
не е той мъж, човещина щом няма.
От прах създаден, кой ли е човек,
ако не носи доброта голяма?
***
Лъвът не търси кучешки огризки,
дори от глад да вижда своя край.
Да мреш от глад — пак не протягай
ръката си към негодяй!
***
